Ми....некво тъпо ми е!
Времето навън е много яко...едно такова дъждовно, влажно, тъмно...и все пак ми е едно тъпо!
Имам предвид...защо с настъпването на есента, нещата, които са се случвали лятото се променят коренно?Защо лятото кара хората да се чувстват щастливи, слънчеви, пълни с енергия и щастие...незабеляващи някакви недоумения или рамзинавания в отношенията си с другите...а с настъпванетона есента изведнъж БАМ!!! - всичко се променя!
Почваш да ставаш нервен, да се дразниш на всичко и всички....правиш хората около теб нещастни...и те те правят нещастен!И ебаси!Почвам да мрънкам, а не обичам...
Мразя да говоря за отношенията си към хората, тяхното отношение към мен и като цяло за отношението ми с другите!Тва си е само моя работа...и все пак може би само вие, въображаеми мои читатели, можете да ми обърнете някакво внимание, защото имам чувството, че напоследък от каквото и да се оплача или от каквото и да измрънкам, каквото и да се опитам да обясня..остава неразбрано във въздуха!
Да, получавам потупване по рамото, кимане с глава и едно утешително 'Спокойно, тва е временно!" придружено с прегръдка...обаче в крайна сметка ебаси, с кво показвате, че сте ме разбрали бе!
Ако ме бяхте разбрали както трябва, нямаше сега да мрънкам тук...и нямаше да усещам буца напрежение в гърдите си!
Сякаш съм пред контролно по математика...
Мразя хора, които обещават да бъдат едни,а в същото време са си пак същите....
И да, Августинке (:р), и аз съм била такава, може да съм тъпа лицемерна кучка, но знам кво е ебаси!И се старая като обещая нещо (особено ако става въпрос за смяна на няква черта в характера ми или поне да я прикрия добре) да го изпълнявам и да се променям....а то кво става?!Пак се ядосвам, изнервям, гневя на асболютно същите неща, които са ми обещании да не се случват, но видиш ли се случват!
И са некво тъпо такова....Защото се карам на милия блог, който ми търпи имовските мрънкания...Ама кво да направя като ми е кофти!
Деиш лайнярщината! (ще заплатя авторски права :D)
Абее квото и да се слчува все пак, остава в миналото, което трявба да бъде забравено!Единственото минало, което залсужава да се помни с помията си е записано в учебниците по история!
Нещата все някога се оправят!
No comments:
Post a Comment