Monday, March 23, 2009

Вампир

Пак вдъхновена от книгите започнах да се замислям кое в моя живот (и в живота на моите приятели) ме кара да се чувствам зависима от нещо, както вампирите са зависими от кръвта.
Когато не се хранят те посърват, уморяват се, стават нервни и раздразнителни.А само една капка кръв може да ги върне към нормално състояние.
Така съм аз спрямо цигарите.Грозно е да призная, че аз и моите приятели сме пристрастени към тях.Казваме "Можем да оцелеем без цигари!", но все пак нямаш търпение да бие звънеца обявяващ края на часа, за да запалиш от димящата благина.Да вдишваш дима й, да усеща вкуса й...и една дръпка не ти стига.Жадуваш за още...да чувстваш как смъртоносната мъгла се разстила из дробовете ти.Да не говорим за седмици наред без да усещаме тънките конусовидни отрови между пръстите си!
Какво ли не правим за да се сдобием с десетте минути блаженство...рискуваме доброто си име пред хората, рискуваме да развалим отношенията с родителите си, дори с приятелите си...и за какво?!Да миришем на тютюн, да навредим на себе си, да ни пожълтее кожата и да си изхрачим дробовете, когато станем на 60!
Само заради десетте минути блаженство!
Можем ли да наречем цигарите нашата чаша кръв?Можем ли да се отнасяме към нещо толкова вредно, като към нещо животоподдържащо?Не изглеждаме ли жалки и слаби в очите на другите?А защо го правим?Защо изобщо сме запонали с лошия навик?
Въпроси, на които не можем да отговорим...на някои-защото нямаме отговори, на други-защото ни е срам да признаем слабостта пред себе си.
Докога?Докато заприличаме на пушещи скелети?
Мда...някой ден може и да се осъзнаем, и да спрем да вредим на всички с нашия дим.Можем да се научим да заобикаляме порока, да станем полезни в още едно отношение...А до тогава...кой знае....

2 comments:

Петя said...

"...И една дръпка не ти стига.Жадуваш за още..."

Ех, прозвуча ми точно
както Пратчет пише:

"Животът, искаш или не,
се вмъква под кожата ти.
Навик, от който е трудно
да се откажеш.
Едно вдишване и издишване
никога не стига.
Иска ти се да го повториш..."

Просто е прекалено красиво и същевременно толкова вярно!Няма
как да устоя на изкушението да
го споделя...
:)

Catalyst said...

Мерси, мерси!Така както ме четкаш, ще си помисля, че мога да разказвам истории!=)